Кацане
Самолетът наближаваше земята и всички се бяхме подготвили за кацане. Утрото беше ясно, слънчево и приветливо. Загледах се надолу към прясно раззеленената природа и полетата, грижливо прегърнати от планини, които сякаш ги пазеха и закриляха.
Тогава забелязах игривите проблясъци от малките градчета, над които се снижавахме. Слънцето се отразяваше в прозорците на къщи и автомобили, които сякаш ни намигаха и ни приветстваха с добре дошли. Беше като заря, като слънчеви зайчета върху езерна повърхност. И тази кратка игра на светлината сякаш съществуваше само за нас и за птиците.
Понякога най-красивото посрещане не идва от хора, а от слънцето върху нечий прозорец.
Landing
The plane was getting close to the ground and everyone had this familiar feeling that comes just before landing. It was clear, bright morning. I looked down at the land. Green fields lay between mountains that looked like they were protecting them.
As we descended, I noticed little flashes of light coming from the small towns beneath us. The sun was hitting windows and car windshields, sending quick glints up into the sky as if the houses were winking at us, saying hello.
It was beautiful. Like little sparks. Like sunlight dancing across the surface of a lake. And for a moment, it felt like this quick show was just for us and the birds.
Sometimes, the nicest welcome doesn’t come from people, but from sunlight reflected in someone’s window.
