Къщата
Къщата беше опустяла от много време. Беше стара, обрасла цялата в зеленина, която я обгръщаше и задушаваше. Едно време когато селото беше живо, тя се перчеше измежду другите къщи с нейната красива фасада, с изящни еркери и балкони покрити с цветя.
Майстори бяха рисували цялата ѝ снага, за да може да изпъква със своята пъстра одежда. Така красива тя беше дом на своите хора. Поколения, които я обитаваха и бяха нейното биещо сърце и душа. Сега сърцето беше спряло, а къщата почти изчезнала под буйната зеленина. Но ръцете, които ѝ бяха вдъхнали живот преди толкова време, бяха вложили в нея толкова любов, че тя все още устояваше на времето, макар и забравена, с надеждата, че някой ден сърцето ѝ отново ще забие.
The House
The house had stood abandoned for a long time. It was old, plants had grown all over it, wrapped around it and slowly suffocating it. It used to stand proudly among the other houses with its beautiful façade, elegant bay windows, and flower-filled balconies, , when the village was still a lively place Skilled craftsmen had painted every part of its form so that it would stand out in its colorful attire.
Beautiful as it was, it was home to its people. Generations who lived within its walls and were its beating heart and soul. Now, the heart had stopped, and the house had almost disappeared beneath the lush greenery. Yet the hands that had brought it to life so many years ago had poured so much love into it that kept it standing against time. Forgotten, but still standing, it waited in the hope that one day its heart would beat again.
